Паркът Boekenberg в Белгия

Предлагаме да разгледате едно място с богата история, намиращо се в Белгия, което добива нов облик и се събужда за нов живот след реновиране и подобряване на ландшафта.

Работейки в исторически контекст на континента Европа, където все още силно присъства архитектурата от миналото, специалистите често се сблъскват с въпроса дали историческите места трябва да се възстановят физически или да се рехабилитират концептуално. Този въпрос излиза на преден план когато се взема решение за реконструкция на историческия парк Boekenberg в Deurne – град край Антверпен, Белгия. В рамките на публично-частно партньорство, фирмата OMGEVING е назначена да даде форма на новите амбиции на града.

Белгийската фирма, възражда южния край на Boekenberg park. Остарелите съоръжения в него нарушават нормите за здраве и безопасност и е взето решение за възобновяване на мястото. Както за редица проекти в Европа и тук историческото минало на мястото играе важна роля в оформянето на новия дизайна. През 16-ти и 18-ти век, района служи като място за отдих на семействата от близките градове. Между 1752 г. и началото на Първата световна война, е златният период на парка, когато той се е развил в Рококо стил и стила на английските градини. През 1974 г. мястото добива статут на природно наследство. Оттогава започва период на възстановяване.

Въз основа на исторически анализ на мястото, архитекти и ландшафтни дизайнери са предложили новото облагородяване да се доближава в концептуалната рамка на английската градина от 18-ти век. Идеята е да се отведе посетителят до внимателно аранжирана романтична природна среда и да се изправят пред него емоционално заредени драматични "събития".

Затова дегенериралите ландшафти е трябвало да бъдат доведени до идеална форма и съществуващия бетонен басейн да бъде превърнат в горско езеро, което да се слива естествено с околната среда. Имайки предвид, че качеството на водата трябва да съответства на текущите норми за здраве и безопасност, е предложено да се използват екологични технологии за пречистване на водата, което от своя страна позволява да се създаде нова водна екосистема.

В същото време, от другата страна на водата се появяват три павилиона. Замислени като група от независими артефакти. Техните форми предизвикват асоциации с драматичните скални образувания, наблюдавани в картините на Ханс Гуде (Hans Gude) или Петър Балке (Peter Balke) от 18-ти век. Различията между тях, както и пропастите между скалите, внимателно оформят изгледа към старите гори от другата страна на водата.

Тази творческа интерпретация на историята позволява на архитектите да предприемат действия, като същевременно се поддържа уважение към историята на мястото, осигурявайки съвременни стандарти за комфорт и устойчивост.

Проектът е официално завършен през 2007 г. с допълнително озеленяване през 2008 г. Още няколко години са били необходими, за да се даде възможност на новите растения да растат и да се адаптират към новата среда.