Цветна палитра в градината II

Продължаваме да разглеждаме растения с атрактивни плодове през есента и зимата.

Един от най-непретенциозните, лесни за отглеждане и бързорастящи храсти е симфорикарпусът. Ето и най-ползваните сортове:

Symphoricarpos albus („симфорикарпус албус”) e гъст, листопаден храст. Достига височина около 2 м.  Цветовете са дребни, розово-бели камбанки, не са атрактивни. Плодовете са бели, сферични. Расте на всякакъв вид почви, както и от слънчеви до сенчести места. Изключително непретенциозен и лесен за отглеждане. Често се използва за жив плет на места с екстензивна поддръжка.

Symphoricarpos chenaultii \′Hancock\′ (симфорикарпус ченаутий ‘ханкок’) – достига височина около 50 см и подходящ за покриване на по-големи площи, понася добре подрязване, така се сгъстява, плодовете са розови;

Symphoricarpos doorenbosii \′Magic Berry\′ (симфорикарпус доренбосий ‘маджик бери’) – листопаден храст с маскимална височина и ширина около 1,5 м, цвтовете са бледо розови, плодовете са едри, розово-червени или лилаво-розови, подрязвайте ежегодно;

Symphoricarpos doorenbosii \′Mother of Pearl\′ (симфорикарпус доренбосий ‘мадър ъв пърл’) – листопаден храст, висок до 2 м, плодовете са бели с розово, ежегодният прираст както при другите сортове е голям, подрязвайте редовно, за да бъде гъст и оформен храста; 

Symphoricarpos doorenbosii \′White Hedge\′ (симфорикарпус доренбосий ‘уайт хедж’) – храст с изправени клонки и височина 1,5 м, плодовете са бели и едри;

Symphoricarpos orbiculatus (симфорикарпус орбикулатус) е друг храст, който разкрива красотата си през есента и дори зимата. Дребните жълтеникави цветове през лятото се превръщат в бели или пурпурно-червени плодове, отрупали дългите, увиснали от тежестта им клонки през септември и октомври. Предпочита алкални почви и понася много добре сенчести месторастения. Лесен за отглеждане и бързорастящ.

Ilex aquifolium („илекс аквифолиум”) е вечнозелен голям храст или малко дърво с лъскави, тъмнозелени листа. Листата са назъбени и бодливи. Цветовете са дребни и бели, ароматни, но не са атрактивни. Цъфтежът обикновено е през месец май. Плодовете са сферични, 7-10 мм големи и обикновено са червени на цвят, но понякога са жълти. Събрани са в грозд и узряват през ноември, баграта им е ярка. Илексът е много атрактивен храст. Плодове украсяват само женските растения. Видът е естествено разпространен в Западна Азия, Южна и Западна Европа. В Америка често неговите клонки се използват за коледна украса. У нас е популярен с името „джел”. Има множество сортове и вариетети, с шарени листа и различни характеристики. Расте и на глинести, бедни почви, но не е силно зимоустойчив. Все пак в София и региона се развива добре. Изберете място защитено от въздушни течения.

Sorbus alnifolia („сорбус алнифолиа”)  е сравнително малко листопадно дърво. Достига до около 10 м височина, расте бързо. Естествено разпространено е в накои части на Китай, Япония и Корея. През пролетта цъфти с бели, ароматни цветове. На есен листата му се обагрят в чудесни, златни до ярко оранжево-червени багри. Плодовете са атрактивни, червени, до оранжево-червени, събрани на гроздове и висящи надолу. Освен това са и ядливи и могат да се ползват за направата на вкусно сладко. Кората на дръвчето е гладка и сива и се получава много добър контраст с ярките плодове. Най-добре се чувства на ярко слънце.  Понася силно глинести почви. У нас не е особено популярен вид, ще го откриете трудно.

Sorbus hupehensis („сорбус хупехенсис”) е малко дърво и достига височина около 8м и ширина на короната около 6м. Плодовете са бяло-розови, събрани в едри гроздове. Листата са сиво-зелени и добиват невероятна червена есенна багра. Има и някои декоративни форми, например "Pink Pagoda".

Stranvaesia davidiana („странвезия давидиана”) е вечнозелен храст, достигащ височина 2-3 м. Произхожда от Китай. В районите с по-студени зими се проявява като полувечнозелен храст. У нас се развива добре, понася зимните студове и е изключително непретенциозен храст. Цъфти с дребни, бели цветове през май-юни. Те не са особено атрактивни. През зимата листата често стават червени до бронзови. Плодовете също са червени, но има вариетети и с жълти плодове (Stranvaesia davidiana “Lutea”). Най-добре се чувства на открити, слънчеви, просторни места. Добра комбинация е с храсти като калина, пираката и кисел трън.

Cotoneaster species („котонеастер специес”) – листопадни или полувечнозелени храсти с височина, която варира в зависимост от вида. Расте бързо, понася добре подрязване. По-известни сортове са: Cotoneaster dammeri, Cotoneaster horizontalis, Cotoneaster microphyllus, Cotoneaster salicifolius.

Най-важното нещо, което трябва да запомните, за да имате хубави, ярки плодове на вашите дръвчета и храсти е, че не трябва да ги подрязвате в неподходящо време. Това не трябва да става тогава, когато те оформят техните цветни пъпки – ако няма цветове, няма и плодове в последствие.

Най-общото правило е: растенията, които цъфтят рано напролет, залагат своите цветни пъпки предишната година, така че ги подрежете в късната есен. Тези, които цъфтят по-късно, залагат пъпките си в същата година, в която цъфтят. Тях можете да подрежете ранната пролет или след като прецъфтят.

Дали растението, което сте избрали е подходящо за климатичните условия на вашата градина с нейната географска ширина, изложение, осветеност, зависи от рода, вида, дори сорта. Преди да заложите на конкретния вид, проучете добре неговите характеристики и изисквания, неговата зимоустойчивост и т.н. Изберете най-подходящото място за него в градината – в група или разположено единично, като акцент, на завет, или на открито място, на слънце, полусянка или сянка... 

Първа част на растенията с декоративни плодове може да видите тук: Цветна палитра в градината I.