Градините през епохата на Ренесанса I

Епохата на Ренесанса се характеризира с пълен разцвет на културата и изкуствата, включително и на градинско парковото изкуство. Люлка на Ренесанса е Италия и тук се създават първите образци на Ренесансовата градина, но примери за ренесансови паркови шедьоври има и във Франция, Германия, Англия и други западноевропейски страни.

Разцвет на градинско-парковото изкуство през Ренесанса

В Италия Ренесансовия стил намира най-ярка изява в градините към вилите и парковете на Падоа, Флоренция и Рим. Ренесансовата градина е място за удоволствие и отдаване на спокойствието. Всички практически елементи, като зеленчуци, плодове, подправки и билки са вплетени в дизайна на градината, така че да бъдат декоративни елементи, но и да наситят сетивата. Премахват се високите стени, градината става отворена към света, което е продиктувано от идеята, че тя трябва да предлага гледки и възможност човек да се наслади на въздуха, слънцето и на изтънчени перспективи. Търси се връзката между къщата, градината и околното пространство, като умело се използват даденостите на терена. Тази идея е въплътена във Вила Ланте (1564-1580) – една от най-характерните градини на италианския Ренесанс.

Вила Ланте, снимка: ©loveisspeed.blogspot.com

Други известни примери на италианското градинско изкуство през Ренесанса са градината Боболи към двореца Пити във Флоренция, Вила Мадама в Рим и вила Фарнезе в Капрарола. Своя връх в развитието си достига с изграждането на вила Д‘есте.

Снимки от градините Боболи при двореца Пити, Флоренция, © garden-design.bg

Характерни черти на италианския Ренесанс в градинското изкуство са композицията в строго геометричен стил; зеленина, подчинена на геометричната композиция; изграждането на открити партери, разчленени на квадратни лехи и наличието на множество топиарии и боскетни форми. Използва се централна, главна ос, която се задънва със сградата. Баланс се постига с една или няколко напречни оси. Типичен елемент е и амфитеатъра, както и създаването на пещери, продиктувано от следването на конфигурацията на терена. Важна роля имат и водните съоръжения – фонтани и каскади. Ползва се и ненатрапчива скулптурна украса в унисон с архитектурата.  

Характерно е очертаването на квадратните лехи в партера с вечнозелена растителност – чимшир, мирта, розмарин и други, подрязани строго в нисък жив плет. Това подчертава формите в Ренесансовата градината на удоволствието през цялата година независимо от сезона.

Вила Д\′есте, снимки: ©Румен Раданов

Своето място в италианската Ренесансова градина имат и плодните дръвчета. Често те са засадени в декоративни съдове, за да могат през топлите сезони да се изваждат навън, а през зимата да се прибират вътре в къщата. Друг път са засадени направо в градината и оформени в арки или засадени около перголите.

Теракотените саксии, често пъти богати на орнаменти, са широко ползвани и не само за цитрусови дръвчета, но и за цветя, рози и подправки. Обикновено са разполагани симетрично, подчертавайки подходите, около местата за сядане и др.

Алеите често са очертани с вечнозелена растителност – лавровишни, тис, кипариси, хвойни и други са използвани за създаването на стени, арки и живи перголи. Алеите са проектирани да предлагат разнообразни гледки по време на разходката и за откриване на нови и неочаквани изгледи, ако поемете по заобиколните пътеки.

Снимка на корицата: www.loveisspeed.blogspot.com