Дворецът и градините Мирабел 1 част |GARDEN-DESIGN.BG

Това е Залцбург – градът на Моцарт и още нещо! В атмосферата на този прелестен австрийски град витае вълшебството на приказна класическа музика, неподражаемият гений на един творец, покорил със своите музикални творения редица поколения в цял свят – Волфганг Амадеус Моцарт. Залцбург е красив, с богата история и традиции, но и модерен, пълен с живот, колоритен, очароващ... Тук ще видите красиви църкви, обширни площади, но и кокетни малки пространства, сгушени между внушителни сгради, както и дворци, слънчеви градини, крепости, оживени улички... Градът е разположен в подножието на Алпите, между Бавария и Тирол, от двете страни на река Залцах („солената река”) и се слави с едни от най-живописните средновековни улички и с великолепните си дворци.

Тук е мястото да ви представим и известният и много красив дворец „Мирабел“, чийто парк е един от най-изящните в Европа. 

Световно известният изглед от пощенските картички към града и крепостта на Залцбург е немислим без градините Мирабел. Със стоте хиляди цветя на година. Със скулптурите, вазите и фонтаните. С орнаментите, лабиринтите, божествата и джуджетата. Всичко това придава на градините Мирабел автентична барокова атмосфера.

Паркът представлява пъстра композиция от цветя, скулптури и водни ефекти. Дворецът Мирабел, намиращ се днес в новата част на Залцбург, е построен през 1606 г. по поръка на архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау. Той бил романтичен подарък за обичаната от него Саломе Алт, на чието име е и кръстен в началото - Дворец Алтенау. Изграден е извън пределите на тогавашните градски стени. След смъртта на Волф Дитрих, през 1617 г. дворецът получава новото си име „Мирабел” от наследилия го Маркус Ситикус (1612 -1619). Името „Мирабел” произхожда от женското собствено име от италиански mirabile = възхитителен и bella = хубав, красив. 

Световно известните градини Мирабел са изградени по ос, ориентирана в посока север-юг и съответно с направление Крепостта Хоензалцбург – Катедралата на Залцбург. Оригиналните градини биват премоделирани според проектите на Йохан Бернард Фишер (Johann Bernhard Fischer von Erlach) под владетелството на Принца-архиепископ Йохан Ернст Тун (Prince Archbishop Johann Ernst Thun) през 1689 г.

Само няколко деситилетия по-късно, известният архитект Франц Антон Данрайтер също променя частично градините (1730 г.), оформяйки ги така, че днес биват оценени като едни от най-красивите барокови градини в Европа. През 19-ти век градините биват коригирани още веднъж, някои части са разрушени, като например оригиналната градина с джуджета, няколко колонади, окръжаващи площадното пространство на двореца и др.

Големият партер е най-старата част от Градините Мирабел, която е запазена и днес. Ако влезете в партера откъм площад Макартплац, ще се изправите пред вътрешни и външни балюстради.

Около басейна на централния фонтан, върху високи постаменти, са разположени четири фигурални двойки, създадени от Отавио Мосто (Ottavio Mosto, 1690). Те символизират от една страна четирите елемента – вода, огън, въздух и земя, а от друга страна майсторски интерпретират теми от митологията.

„Градината на розите”, която също е в пределите на големия партер, възвръща историческия си вид през 1955 г., след като заради нужите на следвоенното време бива използвана за зеленчукова градина. Тази градина, разположена непосредствено на юг от Двореца Мирабел,  със своите цъфтящи розови лехи е оградена с ажурна ограда и 17 изящни мраморни вази.

Очаквайте продължение!

Продължението за градините Мирабел четете тук: Дворецът и градините Мирабел 2 част